Въздушна Битка 2018

Не е луд тоя дето копае дупката, а тоя дето лети над нея.  Или всички сме луди?  И аз не знам вече.  Но така като гледам от километър и нещо отгоре, със сигурност тия които са изровили в Земята тая рана (наречена “рудник Елаците” – широк към километър и дълбок към 4-5 стотин метра, както и най-голям на Балканите) не са по-малко луди от нас, които летим над нея, и, за щастие, не само.

Да, да – медната руда носи приходи на икономиката и местното население, и т.н.  – но все пак… като я видиш отгоре, толкова огромна и безнадеждно грозна и безжизнена, беззъба паст на чудовище предало богу дух на друга планета без живот, изгубило зъбите си някъде в космоса, но запазило лошия си дъх дори в смъртта – и се замисляш.

Но не за прекалено дълго.  Защото си на състезание.  Да, ти там долу – Даниел от Варна, с червеното крило.  Намираш се на Въздушна Битка, издание 2018 – така че въобще не ми философствай за екология и рани, и миньори с каски и баници, и космос, и стига си позирал за снимки, а се набери догоре, че стартът отваря след 6 минути.

Даниел има такава склонност да се зашляйва по разни негови си идеи и тангенти, но все пак стана втори в общото класиране.  Добре лети.  Умен човек.

Всъщност това издание на Въздушната Битка не беше толкова концентрирано върху резултатите, колкото върху задружното летене и общия прогрес, на нас, пилотите тук в България.  Състезание и другарски семинар в едно, със символична такса участие и отворено към всички български пилоти, тази година се получи добре.  Организатор и главен ментор бях аз, Даниел помагаше с компютърната поддръжка по регистрацията и резултатите, а участниците бяхме трийсет надъхани пилоти от цяла България, които си полетяхме и полафихме доволно, и понаучихме това-онова за ефективното летене и за изкуството да не бъдеш спльоскалник.  По малко, но сигурно, напред и нагоре.  Парадигма за парапрогрес.

Благодаря на всички участници, че дойдохте, че слушахте, че летяхте.  И, най-важното, че показахте амбиция.  Да вдигате нивото.  Да вдигна вашата амбиция беше и моята амбиция.  Надявам се сте останали доволни от мен и от себе си.  Ако пък ли не, ще има и други издания, където надявам се всички ще сме вдигнали нивото с поне 100 метра над тазгодишното.  По малко, но сигурно, напред и нагоре.  Продължаваме.  Понякога сами, все повече заедно.

Айде, пичове – хубав сезон ви желая, стотици и стотици безаварийни километри, и до следващия път!

Ето и резултатите:

http://forum.skynomad.net/gallery/albums/userpics/10278/comp_result_2820180503-084529.pdf

Leave a Reply

Your email address will not be published.